Защо ни е протеин?

Думата „протеин“ е дериват на гръцкото πρῶτος (протос) – „първи“ или „изначален“, защото от самото начало на Йонс Берцелиус му е било ясно, че дава името на една голяма работа. Работата се оказала толкова голяма, че няма и 200 години по-късно дори бабите са чували за белтъчини и ще ви е трудно да попаднете на диетична препирня, в която не се крещи нещо за протеин.

Протеинът е незаменима част от цялата жива материя и участва в практически всеки клетъчен процес. Да кажем, че той се ползва с добър обществен облик, би било като да смотолевим, че Еверест си пада леко така високичък. Не е като да няма основания за това. Ако човек може да избута цял живот на нула въглехидрати и сума ти време без мазнини, то лишената от протеини диета е един от по-мазохистичните начини за преждевременно финиширане на жизнения ви път.

Белтъчините останаха трайно модерни през последните години, преминавайки от сферата на спортното хранене в бита и мислите на обикновения здравословно загрижен човек. Днес масови супермаркети предлагат високопротеинови версии на традиционни продукти, а внушенията на етикетите се простират от сваляне на килограми, през изграждане на мускулна маса, до доживяване до дълбоки старини.

В настоящата статия накратко и с възможно най-прости думи ще си поговорим за всичко, що е протеин. След като се преборите с нея, ще можете да разкажете на баба си повече за тия ми ти белтъчини, ще доминирате убедително в диетичните препирни или най-малкото – ще изядете следващата си ултрависокопротеинова палачинка И-Н-Ф-О-Р-М-И-Р-А-Н-О!

Аминокиселините, без които няма протеин (и живот)

Вече на няколко пъти споменаваме аминокиселините, така че може би е крайно време да ви ги обясним. Както може би знаете или вече сте подразбрали, (протеиногенните) аминокиселини са градивни компоненти на протеина, а не „добавка за мускули“, както се опитваше да ни убеди една фитнес инструкторка преди време.

И както може би знаете или вече сте подразбрали, общото между абсолютно всички аминокиселини е съдържащият се в тях азот. Бактериите могат да фиксират азот от атмосферата, но ние бактерии не сме, затова трябва да си го набавяме с храната.

Т.нар. протеиногенни (или образуващи протеини) аминокиселини са общо 20 на брой. 9 от тях са считани за есенциални (или незаменими), а 11 – за неесенциални (или заменими). Сещате се защо незаменимите аминокиселини се наричат така. Защото не можем да си ги произвеждаме сами или поне не в достатъчни количества и затова ни се налага да ги ядем. Когато сме в добро здраве, можем да синтезираме абсолютно всички заменими аминокиселини, затова не ни се налага да ги ядем. Има отделни сценарии (преждевременно раждане, чернодробна увреда, тежки рани или изгаряния и др.), в които някои заменими аминокиселини се превръщат в незаменими. Затова тези аминокиселини се водят условно заменими.

Ето деветте незаменими аминокиселини:

  • Изолевцин;*
  • Левцин;*
  • Лизин;
  • Метионин;
  • Фенилаланин;
  • Треонин;
  • Триптофан;
  • Валин*
  • Хистидин.

Това са единадесетте заменими аминокиселини:

  • Аланин;
  • Аспарагин;
  • Аспарагинова киселина;
  • Цистеин;**
  • Глутамин;**
  • Глутаминова киселина;
  • Глицин;**
  • Пролин;
  • Серин;
  • Тирозин;**
  • Аргинин.**

С * са означени аминокиселините с разклонена верига, познати още като BCAA. Те съставят около 35% от есенциалните аминокиселини в мускулния белтък и около 40% от потребните ни аминокиселини. Стимулират синтеза на мускулен протеин (оттам и мускулния растеж) и глюкозния метаболизъм, и играят важна роля в имунитета и мозъчната функция. Могат да намалят умората по време на тренировка. Затова и много хора остават с впечатлението, че трябва да ги приемат под формата на хранителна добавка – тема, която ще обсъдим след няколко абзаца текст.

С ** са означени условно заменимите аминокиселини.

Свързването на аминокиселините в протеини (лелеяният от батките протеинов синтез) се дирижира от нашата ДНК – пословичният генетичен материал в клетката, който държи всички рецепти за това как се прави човек.

Някои протеини се правят от няколко аминокиселини, но други съдържат над 25000! От подредбата на аминокиселините зависи дали един протеин ще функционира като хормон, като ензим, като имунопротеин или пък ще бъде включен в състава на червена кръвна клетка, мускулно влакно или пък нещо съвсем друго.

Автор:

Мартин Димитров е лицензиран персонален треньор и собственик на частно фитнес студио за персонални тренировки с над 13 години опит в работата с хора.

Специализиран е в работата със заети хора, като успешно интегрира гъвкав метод в храненето и тренировките, за да се осъществи лесен за спазване и устойчив във времето метод за подобряване на здравето и физиката на трениращите.

Повече за него и неговия екип можете да прочетете тук: www.muscle-damage.com